На 11 декември 1911 г. министърът на войната генерал-майор Никифор Никифоров представя пред цар Фердинанд І законопроект за създаване на военна академия. Той е внесен в ХV Обикновено Народно събрание и приет на 1 март 1912 г. като „Закон за създаване на Българска военна академия“. Законът влиза в сила от 8 май 1912 г., но последвалите Балкански войни (1912–1913) отлагат съществуването на новото учебно заведение. На 4 януари 1915 г. Военната академия е тържествено открита и в нея започва обучението на първия випуск слушатели. След включването на България в Първата световна война (1915–1918) занятията са прекратени, а преподавателите и слушателите получават назначения в щабовете и войските.
По силата на наложените ограничения от Ньойския договор (1919) на България е забранено да има Военна академия. През периода 1922–1938 г. тя функционира скрито на територията на Военното училище под името Преподавателски курс, предназначението на който е да дава академично военно образование.
До 1944 г. в нея се обучават 16 офицерски випуска, а след Втората световна война се подготвят кадри за тактическите и оперативните звена на Българската армия. С Регентски указ № 6 от 5 март 1946 г. за патрон на Академията е определен първият военен теоретик Георги Стойков Раковски. Днес Военна академия „Г. С. Раковски“ е основната образователна институция в България по въпросите на сигурността и отбраната, военното изкуство и оперативната съвместимост със съюзническите армии от НАТО.
