Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Западът задейства финансова „ядрена бомба“ срещу руската икономика

[post-views]
В Москва се състоя репетиция на авиационната част от парада за Деня на победата

Със строги и всеобхватни наказателни мерки Западът върза ръцете на руската централна банка, което я прави безсилна да предотврати катастрофално понижение на курса на рублата и затруднения на банковата система.

Два дни след като президентът Владимир Путин започна инвазията си в Украйна, ЕС, САЩ, Великобритания и Канада наложиха мащабни ограничения на руската централна банка, които на практика ѝ пречат да използва международните си резерви в размер на 630 млрд. долара, за да смекчи въздействието на други западни санкции, констатира „Политико“.

„Това е своеобразна финансова ядрена бомба, която пада върху Русия“, заяви Сергей Алексашенко, бивш заместник-министър на финансите и заместник-управител на централната банка, във видео блог.

„Войната дойде и парите свършиха – парите свършиха по-рано, отколкото свършва войната“, каза Алексашенко.

Според администрацията на американския президент Джо Байдън новите политики целят да подкопаят способността на руската централна банка да поддържа рублата. Това би попречило на Русия да използва подхода, който изпробва миналата седмица, когато привлече значителни средства от резервите си, за да предотврати срив на валутния курс, след като той достигна рекордно ниско ниво, когато един долар се разменяше за 89,60 рубли.

Според централната банка на Германия новите мерки, обявени в събота, вече са влезли в сила.

„Ако е имало депозити [на руската централна банка] в Бундесбанк, те вече са замразени“, заяви в неделя Михаел Бест, ръководител на комуникациите на германската централна банка. „Решението беше решително подкрепено от президента на Бундесбанк“.

Тъй като в резултат на санкциите рублата губи стойност спрямо чуждестранните валути, всички вносни стоки и услуги ще станат изключително скъпи в Русия, прогнозират експерти.

Русия може да напечата още рубли, но това ще предизвика бясна вътрешна инфлация и още по-рязко обезценяване на валутата.

„Когато пазарите се отворят, рублата ще падне като камък“, каза Ийка Корхонен, ръководител на Института за нововъзникващи икономики на Банката на Финландия.

„Ако централната банка не е в състояние да се намеси, за да подкрепи стойността на валутата, това ще създаде голяма несигурност“, каза той, като отбеляза, че руснаците вече се редят на опашки пред банкоматите, за да изтеглят парите си от банките.

Руските частни банки предупреждават, че приложенията за цифрови плащания Apple Pay и Google Pay вече не работят, което означава, че хората ще бъдат принудени да разчитат на местните си карти и все по-често на пари в брой, за да посрещат ежедневните си нужди.

Междувременно търговците на дребно отчитат рязък ръст на продажбите на потребителска електроника и стоки за дълготрайна употреба, тъй като хората бързат да похарчат спестяванията си, преди те да бъдат обезценени от инфлацията. Освен това поради предвиждани проблеми при вноса скоро  в Русия може да се появи дефицит на определен вид стоки.

Като се има предвид, че Русия няма да може да използва резервите си в евро и долари за поддържане на рублата, опциите пред Москва се ограничават.

От останалите резерви Русия разполага с 60 млрд. долара в китайски юани – но това едва ли може да е приемливо като плащане за страните, които доставят на Русия потребителски стоки, казва Алексашенко.

А 130-те милиарда долара, които Русия има в злато, трудно биха се продали. Москва би могла да опита с продажба в Швейцария, която все още не се е присъединила към западните финансови санкции, но при положение, че европейските държави блокират въздушното си пространство, вероятно ще бъде невъзможно да достави скъпоценния товар в алпийската държава.

„На кого можем да го продадем?“,пита Алексашенко.

В открито писмо, публикувано на 26 февруари и подписано от 151 руски учени икономисти, сред които е и Алексашенко, под заглавие  „Не на войната“, се казва:

„Ние, общността на икономистите, работещи в университети и изследователски центрове в Русия и в чужбина, изразяваме остър протест срещу войната, започната от руските власти срещу Украйна на 24 февруари 2022 година. Настояваме за незабавно прекратяване на военните действия и изтегляне на руските войски от Украйна.

Нападението срещу Украйна е акт на необоснована агресия срещу съседна суверенна държава.

Войната е катастрофа за народите на двете страни. Това е непоправима загуба на човешки живот, както на военни, така и на цивилни, и неизлечима психологическа травма за оцелелите от войната.

Като икономисти можем с пълна увереност да прогнозираме най-сериозните негативни последици за руската икономика – повишаване на цените, намаляване на доходите и инвестициите, обезценяване на спестяванията, по-нататъшно намаляване на социалните разходи, ускоряване на загубата на човешки капитал поради емиграция. Икономическите разходи за Русия ще бъдат с порядък по-големи от пропуснатите възможности през предходното десетилетие на икономическа стагнация.

Смятаме, че действията на руското ръководство са изключително вредни за бъдещето на Русия. С разгръщането на война срещу Украйна руските лидери действат срещу интересите на руските граждани. Настояваме за незабавно прекратяване на агресията!“

Успоредно с икономическите санкции Европейският съюз в неделя прие да предостави оръжия и друга помощ за около 500 милиона евро украинската армия, бореща се срещу руската инвазия. Този ход беше определен от председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен като „преломен момент“ в историята на съюза.

Договорите на ЕС забраняват на блока да използва нормалния си бюджет за финансиране на операции с военни или отбранителни последици. Съгласно плановете, обявени в неделя, както съобщи „Политико“,  ЕС ще приложи извънбюджетния финансов „Европейски инструмент за мир“ с таван от  5 милиарда евро, който може да се използва за предоставяне на военна помощ.

„За първи път ЕС ще финансира закупуването и доставката на оръжия и друго оборудване на страна, която е атакувана“, каза Урсула фон дер Лайен по време на медийна изява заедно с върховния  представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел . „Това е преломен момент“, добави тя.

Засега Москва приема с пренебрежение ответните действия – и в икономическата област – срещу нея от страна на Запада заради инвазията в Украйна. Засега.

Източник: bta.bg

Най-ново

Единична публикация

Избрани