Да помогнем на идеята за организиране на курс на журналисти, които отразяват кризи и конфликти. Това е скромната идея на този материал. Най-общо казано, курсът би могъл да се раздели на три части. Става дума за теоретични занятия, стрелби и тактическо занятие на учебен полигон.
Теоретичните занятия могат да включват всички видове подготовки в армията – инженерна, ЯХБЗ и Е, специална, военнотопографска и др. Стрелбата – с „Макаров” и „Калашников“. В тактическото занятие е добре журналистите да действат в кризисен район и практически да отработват въпроси по участие в провеждането на брифинг на международна организация, съпровождане на военен конвой, патрулиране, преминаване през КП, попадане в минно поле, задържане на терористична групировка, оказване на първа помощ на пострадали и др.
Колкото и да е с практическа насоченост, курсът не може да мине без теоретичната си част. Най-малкото да се обосноват групите предизвикателства, заплахи и рискове за сигурността в днешния ден, какъв е отговорът на Въоръжените сили и особено сега – разликите на асиметричните от традиционните войни. Добре е да се има предвид, че не сте победили в една война, ако CNN или друга световна медия не каже това. Хубаво е например да се знае, че информационната война, в която основна роля играят медиите, има три основни етапа. Първият е спечелване на общественото мнение в собствената държава, а вторият – доверието на световното обществено мнение. Решаващ е третият, който предполага спечелване на доверието на противниковите войници и насаждане на чувство на обреченост в командния състав. Задължително е познанието върху някои аспекти на международното хуманитарно право, включително за лицата и обектите, подлежащи на защита, за забранените за употреба оръжия, някои обозначения и др.
Най-интересна и очаквана, разбира се, е практическата част на един такъв курс. Тя би могла да се проведе в една механизирана бригада например. Там журналистите ще имат възможност да се запознаят с тактико-техническите дани на различни видове техника – танкове, бойни машини, самоходни гаубици, разузнавателни машини, средства за стрелба по нисколетящи самолети и вертолети, безпилотни летателни апарати, стрелково оръжие и др. Полезно е да се покажат средствата за защита на личния състав от отровни и радиоактивни вещества и бактеорологични аерозоли. Както и информация за основните видове взривни вещества, противотанкови и противопехотни мини, в т.ч. т.нар. мини сюрпризи. Тук могат да се намесят и военномедицинските органи. Най-малкото да опишат бойните и небойните наранявания и как се оказва първа помощ на себе си, на друг до теб за оцеляване в екстремални условия. Разбира се, и тренировки за използване на личния превързочен пакет.Всичко това не е измислено от мен.
То е част от записките ми от 25 до 29 август 2003 г., когато Генералният щаб на Българската армия проведе такъв курс с около 40 репортери от столичните медии. Как завърши тази първа по рода си проява в най-новата ни военна история? Първо да си припомним, че както сега, така и тогава имаше голямо напрежение в средата за сигурност. Началото на курса – 25 август 2003 г., е денят, в който официално българският контингент в Ирак пое охраната на Кербала. Тогава хиляда американци напускаха Кербала, а на тяхно място бяха дошли по-малко от 500 българи. Тази информация поставяше много въпроси. Не беше за шеги, но тогава си говорехме, че един българин струва колкото двама американци. Разбира се, нещата бяха много сериозни.
Но да се върнем на края на курса отпреди близо 20 години. На полигона на Специалните сили край с. Црънча журналистите се оказаха в ситуация, където важат законите за действие при кризи и операции по поддържане на мира. Там всяка крачка, жест, реплика или дума означават живот или опасност за живота. Примерният сценарий, описан от командира на Специалните сили бригаден генерал (по-късно – командващ СКС и генерал-лейтенант) Атанас Самандов, пренесе участниците в занятието на огневата линия. Най-напред групата бе извозена към бежански лагер. Въоръжени лица обаче с автомати и снайпери нападнаха репортерите, които без команда забиха и снишиха глави в каросериите. Истински екшън бе пленяването на репортерския конвой. С бели качулки на главите и вързани ръце бяхме пленени от яки и здрави момчета и затворени в циментови помещения. Целта на терористите беше да бъде разменен някой от нас срещу пленен техен лидер. Един от нас „бе убит“. Правдата обаче бе на наша страна. Специално изпратена група от ген. Самандов ни освободи. С удоволствие ритнах учебната граната, върху която лежах десетина минути под дулото на автомата на един от терористите. Така за нула време много неща ни станаха ясни.
Да припомня, че ръководител на курса „Медиите в условията на кризи и конфликти“ бе заместник-началникът на Канцеларията на ГЩ полковник Дечко Иванов. Успешно завършилите курса за подготовка на представители на медиите за работа в условия на кризи и операции по поддържане на мира получиха специален сертификат, подписан и връчен лично от началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Никола Колев (светла му памет). Месец по-късно с министъра на отбраната Николай Свинров и генерал Колев бях в Багдад и Кербала, където се убедих в ползата от курса.
Автор: Спирдон СПИРДОНОВ
