Най-важен е колективът, да не си сам, категорична е лейтенант Карина Димитрова от 61-ва Стрямска бригада.
Лейтенант Карина Димитрова е родена в Карлово. Завършила е природо-математическа паралелка в Средно училище „Христо Проданов“ в града с математика и информатика. И след това е постъпила в Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“ със специализация „Материални ресурси, придвижване и транспорт“. И след приключването на обучението без никакво колебание е избрала да служи в 61-ва Стрямска механизирана бригада.
Как се е породил у нея
интересът към военната професия?
Участвах в клуб „Приятели на армията“ в училище, винаги ми е било интересно и с желание идвах в бригадата в Деня на отворени врати и при други събития, споделя лейтенант Димитрова. Приема като нещо нормално да има познати военнослужещи в града. А и баща й Кирил Димитров е служил като сержант в Карлово, той също я е мотивирал да постъпи във военния университет и да се развива в армията.
Как е избрала специалността?
Логистиката
е неизменна част на армията. Например всяко едно занятие започва с логистика и завършва с нея. Учили сме всеобхватно логистиката, цялостното осигуряване, не само транспортирането. От баща ми, от познати, които са били в структурата, бях наясно с какво се занимава логистиката и взех това решение да продължа в тази насока, обяснява лейтенант Карина Димитрова.
Говори
с възхищение за НВУ
и е уверена, че друг такъв тип университет няма. В него курсантите са били заедно, делили са храна и вода, никъде в друг университет не може да се изгради такова доверие един към друг, да се създадат такива приятелства и да бъдат толкова задружни. А това е важно за курсантите както при обучението, така и за бъдещето им като професионалисти. Признава обаче, че е твърде рано, за да й липсва Велико Търново.
Заявява, че е напълно доволна от избора си да служи в 61-ва бригада. Това е бил абсолютно осъзнат избор, с желание за развитие, защото смята, че е попаднала
на точното място
Длъжността й е помощник-началник в отделение „Логистика“ в Първи механизиран батальон.
Началник на отделението е старши лейтенант Здравко Байчев. „С негова помощ, както и с подкрепата на останалите колеги „влизам в час“, не са ме оставили в нито един момент. В първи батальон има млади офицери, с които сме били заедно в НВУ, но завършиха по-рано. От моя випуск е лейтенант Росен Стефанов, който е в батальона за логистично осигуряване. Всеки е готов да ти помогне. Няма някакво различно отношение към жените. Най-важен е колективът, да имаш човек зад гърба си, да не си сам“, категорична е Карина.
Среща ли трудности, има ли въпроси, чиито отговори е намерила тук, в бригадата? Отговаря, че това е естествено, защото
практиката учи
А човек се учи през целия си път в областта, в която се е насочил. Още повече че в логистиката постоянно се работи, изяснява се къде повече да се наблегне, кое може да се усъвършенства.
По друг начин ли я виждат сега в Карлово – с униформа и лейтенантски пагони? „Вече съм се изградила като характер, като личност, постигнала съм нещо – пет години съм учила. На човек, който е постигнал нещо, се гледа с други очи“, разсъждава Карина. Приятелите, бившите й съученици, всички най-близки са тук. В Карлово са родителите й тя живее при тях. В почивките, когато не е с приятели, разпуска, като чете книги. С усмивка признава, че не спортува често, за да поддържа стройната си фигура.
Лейтенант Карина Димитрова не е омъжена, откровена е, че няма и приятелска връзка. В заключение казва: „В момента съм се насочила към личностното си развитие. Да бъда организирана, да зная към какво се стремя и да постигам целите си, да избирам правилния път, постоянно да се уча, за да мога да се развивам“.
Да започнеш като тиловак и да завършиш като логистик
Капитан Росица Георгиева е завършила през 2005 г. НВУ „Васил Левски“ със специализация „Продоволствено и вещево имущество и ГСМ“. Интересно е, че когато става курсант през 2001 г., специалността е „Тилови войски“, а при дипломирането си вече е „Логистика“. Затова се шегува – влязох като бъдещ тиловак, а завърших като логистик.
Имала е възможност да избира и е започнала службата си в Пловдив в 110-а бригада за материално-техническо осигуряване (сега 110-и логистичен полк) като командир на взвод в щабна рота. След това е била последователно на длъжностите командир на взвод за материално осигуряване в логистичен батальон, заместник-командир на продоволствена рота и старши специалист в отделение „Логистика“ на полка. Сега е младши експерт в същото отделение с началник майор Красимир Гочев.
„Завърших Икономическия техникум в Хасково. Кандидатствах във филиала на Техническия университет в Пловдив и в НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново и ме приеха и в двете учебни заведения. Единственият близък военнослужещ беше чичо ми подполковник Васил Събев, който ме разубеждаваше да не избирам неговата професия. Но когато разбра, че решението ми за НВУ е категорично, той ме посъветва да избера Тилови войски, където да продължа да използвам познанията си по счетоводство и икономика, споделя капитан Росица Георгиева.
Сега тя се занимава с разностранни дейности – с обществени поръчки, с организационни въпроси, храненето на личния състав. През миналата година от 110-и полк извършваха храненето на участници в учението „Балкан-22“ на полигон „Корен“, с изключение на тези от 2-ра бригада, за които се грижеха логистици от тяхното формирование. Мнението на капитан Георгиева, че тази дейност не е никак лека и изисква много усилия и голяма организация, особено при провеждането на учения.
Няма да забрави първия етап на операция „Съвместни усилия” на българско-турската граница за изграждането на инженерно съоръжение, започнал през октомври 2013 г. До хижа „Дрънчи дупка” 110-и полк беше развърнал полевия продоволствен пункт – модул М-150, заедно с палатки и столови. Логистиците са приготвяли храната, а продуктите и самата организация е била от ямболско формирование. Хранели са всички военнослужещи, които са работили на съоръженията на границата – инженерни специалисти и военни полицаи.
Капитан Георгиева обобщава, че храненето на личен състав може да звучи елементарно, но тази дейност е доста сложна, като всяка задача от логистиката. Накрая на разговора ни я питам дали е доволна от развитието си, след като е станала вече капитан? Поправя ме с усмивка – все още капитан. Подчертава, че без логистиката нищо не се случва, но се приема като даденост, за нея обикновено се говори само когато нещо не е в ред. Но заключава, че работата продължава да й доставя удоволствие.
