Римските военни лекари са били най-напредналите медици на Античността.
Посетете Националния археологически институт с музей в София. Освен че в музея можете да видите наистина безценни артефакти от миналото, от злато, сребро и мед, ще видите и уникални хирургически и зъболекарски инструменти от…древността! Да, не е преувеличено, защото такива наистина има. Ако все още вътрешната експозиция на партера не е променена, те се намират в ляво и представят нивото на медицинската практика в античната епоха. Някои от инструментите са толкова фино изработени, че човек би се замислил, дали не биха влезли в успешна употреба дори и днес!
Римските военни лекари са били най-напредналите медици на Античността и са извършвали сложни операции точно на бойното поле. Те са използвали над 200 вида хирургически инструменти – скалпели, пинсети, пирони за кости и дори прототипи на съвременните клещи за извличане на стрели.
Легионите имали организирана медицинска служба с ясна йерархия. Обикновените войници преминавали основно обучение по първа помощ.
Капсариите били полеви медици, а медиците били професионални хирурзи. Всеки легион обслужвал 8-10 медици и осигурявал медицинска помощ на 5000 воини.
Римляните създали първите в историята стационарни военни болници – валетудинариуми (от латински език – фалшив динарий). Тези съоръжения са построени по стандартния план: операционни зали, възстановителни зали, аптеки и дори изолационни отделения за инфекциозни пациенти. До 200 пациенти са били лекувани едновременно в болницата във Фехтен (Германия).
Римските хирурзи успешно извършвали трепанации на черепа, ампутации на крайниците и операции. Знаели са за упойка с опиум и мандрагора, използвали са копринени конци за шевове и прилагали палеж, за да спрат кървенето. Процентът на оцеляване след тежки наранявания в римската армия е по-голям, отколкото при европейските войски от 18-ти век.
Със създаването на професионална римска армия в началото на I в. пр. Р. Хр., нарастнала и потребността от добре обучени военни лекари (на латински език medici). Те били включени в състава на легиона и на помощните войски към края на I век. При император Август била организирана военно-полева служба, която включвала и ветеринари, обслужващи конете. На всеки военен кораб също имало лекар.
Началникът на медиците в легиона се наричал medicus legionis. Негови подчинени били medici cohortis, които във всяка кохорта били по четирима.
Лекарската помощ започвала още по време на битката. Служителите в младшия медицински персонал-капсарии (от латински език – capsa), носели характерна кръгла кутия с превързочни материали. Тяхната задача била да окажат първа помощ на ранените. Нелекият труд на капсариите бил увековечен на колоната на Траян.
Евакуацията на ранените протичала след приключването на военната операция. В най-близкия град или селище се строяла полева лечебница, наречена валетудинарий (valetudinarium), където се помещавали медиците, икономите, инструментариите и обслужващ персонал (роби, изпълняващи функциите на съвременните сестри и санитари).
Хирурзите, работещи във валетудинариите се наричали medici vulnerarii (от vulnerare – наранявам). Икономите били аналогът на съвременната болнична администрация, а инструментариите (или снабдителите) отговаряли за хирургическите инструменти, лекарствата, превързочния материал и друго медицинското оборудване.
Тази система за помощ се съхранила и в Източната Римска империя. Към VI в. в нея били създавани специални подразделения от санитари «deputati» – по 8-10 човека на всеки 200 воини. Депутатите събирали ранените и ги транспортитрали до валетудинариите.
Най-известният и добре проучен валетудинарий от територията на България е този в римския военен лагер Нове (военен лагер на VІІІ Августовски легион около 45 г. сл. Р. Хр., а след IV в. там се настанява I Италийски легион) близо до Свищов.
По времето на император Траян /98-117 г./ в римската армия се формира редовна медицинска служба и в легионните лагери започнали да се строят и функционират болници. Преди това воините сами си помагали един на друг, но вече се появили добре обучени и екипирани специалисти.
Болницата в Нове е с размери 82 х 73 м. построена близо до северната порта и пристанище. Планът е прост,но функционален. Около вътрешен двор са разположени два реда помещения, разделени от обиколен коридор. Стените са измазани и боядисани, а подът е покрит с пясък, който при нужда бързо се подменял.
В стайте са настанявали 4-6 пациенти, което означава, че капацитетът на болницата е около 300 души. В средата на двора се намира малко светилище на бог Асклепий и дъщеря му Хигия. Валетудинариума в Нове е най-добре запазения от проучените на териториата на Римската империя, защото е изграден от камък, а не от дърво.
