Повишаването на възнагражденията беше изключително удачна стъпка в правилната посока, казва командирът на Сухопътните войски
– Г-н генерал-майор, как през десетилетията Сухопътните войски (СВ), създадени преди 147 години и в навечерието на празника си – 19 ноември, отбелязващ 140 години от победата в Сръбско-българската война, изграждат бойния дух на военнослужещите и ги формират като непоколебими защитници на родината? Какви са основните им добродетели днес?
– Най-краткият отговор е, че военнослужещият от СВ е пазител на традициите на българското воинство. Моралните ценности на военнослужещите ни не са се променили от времето на създаването на българската войска – чувството на чест, дълг, достойнство, неговият личен морал. Това са всички ония добродетели, които са изградени още със създаването на българската войска, доказани с участието в 5-те войни за национално обединение и независимост, и в изграждането на българската държава. Добавяме също дързост, устойчивост, жертвоготовност и всички онези синоними, свързани с думите български войник. Държа на думата – като кажем войник, всеки разбира редник, но това е звание. А български войник е състояние на духа и принадлежност към институцията. Български войник е всеки, а другото е звание в самата йерархична структура. Това е едната от причините, поради които за нас от изключителна важност е не само подготовката, усвояването на нова техника, оборудването, технологиите, изучаването на нови похвати за водене на бойни действия с цел защита на териториалната цялост на страната, не само готовността и специфичната подготовка за действия при бедствия и аварии. Отдаваме изключително голяма тежест и на участието ни във всички церемонии и ритуали, свързани с историята и традициите. Те затвърждават моралните устои на българската войска. Представят пред обществото примера, че страната ни съществува върху основните си стълбове. Един от тях е българската войска.
– Кои бяха основните предизвикателства за СВ през тази година?
– 2025 година не беше по-различна от 2024 г. от гледна точка на характера на задачите пред нас. Двете години бяха изключително натоварени за СВ. Както се очертава – и 2026-а ще е такава, и следващите след нея. Те са свързани с изключително много събития и въпроси за решаване, пред които сме изправени. Както тези за подготовката ни за защита на териториалната цялост на страната, така и по мисия втора – участието ни със съюзници в мисиите по опазването на мира, които в нашия случай в момента са концентрирани основно в Западните Балкани. Светът, за съжаление, е кипящ котел, особено – сами го виждаме, през последните 4-5 години е изключително горещо място. По отношение на мисия трета се оказва, че неща, за които преди поддържахме готовност и бяхме активирани при изключително тежки случаи, сега, в последните няколко години, станаха ежедневие. Това са всички аспекти на предизвикателствата на природата, а говорим и за човешката намеса. Като се започне от горещото лято – на 2025-а, на 2024-а. Имаше много пожари с различни причини за тяхното възникване. Те изискваха изключителни усилия за потушаването им, като ние помагахме на пожарната. Същото беше и с наводненията. И нещо ново – тази година бяхме призовани да помагаме в борбата с липсата на вода – в Плевенско. За няколко дни там също оказахме съдействие с това, което имаме и можем, за да може да се минимизират последствията и чрез останалите институции гражданите да могат да получат това, което им е жизнено необходимо, а именно – вода. Така че, от гледна точка на трите мисии, няма нещо, което да се е променило – интензитетът беше и си остава висок. Единствено се променя съответният нюанс на конкретната задача и мястото за изпълнение.
– Повишението на възнагражденията от началото на годината подпомогна ли намаляването на некомплекта от личен състав?
– Всеки, който идва в СВ, трябва да има пълното съзнание, че службата няма да е лесна. И ако приеме това предизвикателство за себе си, защото то не е за всеки, вече може да се загледа какво тя би му дала. Конкретното един от инструментите за намаляване на некомплекта тази година е повишаването на възнагражденията на военнослужещите. Изключително удачна стъпка в правилната посока! Защото в една професионална армия заплащането на военнослужещите е едно от основните условия, с което да ги привлечеш, задържиш и съответно – да изискваш от тях повишаване на техните лични качества и професионализъм в специалността, която притежават.
Към настоящия момент за първи път СВ като цяло бележи плюс в числеността на личния състав към сегашния ни щат. И плюсът е приблизително към 5%. Казвам приблизително, защото за различните категории е различен. Като сметнем, че през годината имаме хора, които са се пенсионирали, които са напуснали по различни или са се преместили в други видове въоръжени сили, въпреки това имаме прираст с приблизително 5%. Една от основните причини е именно заплащането, което рязко увеличи броя на кандидатите ни за военна служба.
Миналата година средно за 200-300 места във всяка от двете бригади имаше по около 100-150 кандидати. В момента по двата подбора, които минаха – всички места, които обявихме, са заети. При това кандидатите бяха доста повече. Някъде – по двама за едно място, другаде – повече. Като цяло средно бяха повече от двама за едно място. След преминаването на конкурсите, които включват различни варианти на изпити и тестове, бяха назначени около 450 човека. В момента е в ход третият конкурс за годината, в който сме обявили около 300 места и изпитите започват до дни във формированията ни. Нашата индикация към момента е, че ще бъдат заети всичките места. Включително ще останат хора, които няма да могат да заемат длъжности, въпреки, че ще са преминали изпитите. Просто няма отпуснати достатъчно квоти за места в този подбор.
Така очакваме до края на декември 2025 г. да имаме назначени общо около 750 човека. Говоря за длъжности, заемани със звание редник. През тази година в редиците ни дойдоха и 73-ма лейтенанти от випуска в Националния военен университет „Васил Левски”. Далеч сме от желаното крайно състояние за попълване на некомплекта на текущия ни щат в момента. Но вече тенденцията е в положителна градация.
Тук обаче идва следващият момент. Говорим за некомплекта от години. Но трябва да го свържем със самата численост на СВ – дали тя е достатъчна за съвременните задачи, които се изправят пред нас. Не говоря само за учения и подготовки, а за непосредствените задачи, които стоят за изпълнение пред нас по трите ни мисии, за да се случват по начина, по който трябва и да се вкарват нововъведенията, да се прилагат уроците от конфликтите около нас, и да се създават структури, свързани с новите типове въоръжение, които не са съществували досега…
Един пример. Говорим за дроновете, въпреки че не са само те. За тях има нужда от нови организационни структури. Това означава – и от нови бройки личен състав и увеличаване на квотите. Защото сега, за да ги създадеш, трябва да ликвидираш други. Кои други да ликвидираме, като през годините в армията само е рязано – до санитарния минимум. Сега, ако искаш да направиш нещо – трябва да отрежеш нещо друго. А то вече е отрязано до кокал. Тъй че, вече от тук нататък говорим за справяне с некомплекта и определяне на нова численост, заради задачите, които стоят пред нас.
– На какъв етап е изпълнението на проекта за бойните бронирани машини „Страйкър”?
– По отношение на подготовката ни за цялото приемане на машините – проектът е в изпълнение. Производството им е в ход. Извършва се и организацията по транспортирането на първите машини. Трябва да кажа, че това изобщо не е малка или лесна задача, особено в съвременните условия. Когато първите машини пристигнат, те няма да дойдат в СВ, а ще влязат в ТЕРЕМ. Като елемент от договора, който ТЕРЕМ има с изпълнителя, у нас трябва да бъде завършено тяхното дооборудване и подготовка за бойно използване. Едва когато бъдат готови, ТЕРЕМ и „Дженерал дайнамикс” ще ни ги дадат на нас – на СВ.
От този момент те ще влязат в нашите паркове и от тогава ще започнем да носим отговорност не само за тяхното съхранение и поддръжка, а за тяхното усвояване, сглобяване на формированията, използвайки ги, и съответно достигането на пълни оперативни способности на формированията, които са оборудвани със „Страйкър” – в случая 61-ва бригада.
Но, за да не остане някой с впечатление, че ние стоим и само чакаме машините да дойдат, ще кажа, че кипи доста труд. Той не се вижда, но е изключително голям. От страна на групата, която отговаря за „Страйкър”, тук, в Командването на СВ (КСВ) целият проект се води от полковник Георгиев, който е заместник-началник на щаба по ресурсите на СВ, както и от цялата 61 бригада, в която се реализират различните елементи на самия договор и тези, които са национална отговорност за приемането и усвояването на машините. Организира се провеждането на планираните курсове през 2026 година по различните специалности – за водачи, оператори, химици, инженери. Планира се кога и как ще бъдат провеждани курсовете за съответните инструктори. В договора е предвидено да се подготвят инструктори, за да може след това всеки от тях да подготви съответния брой специалисти, необходими в България.
В 61-ва бригада се проведе курс по английски език, а в момента върви и втори, в който се разглежда част от документацията на „Страйкър”, за да може машината да се познава от личния състав. Договаряме и определени мероприятия през 2026 година, които да проведем с командването на американската армия в Европа, и в частност – с техния втори кавалерийски полк, който е въоръжен със същите страйкъри, каквито ще дойдат и при нас. Това не е свързано с договора, а говорим да вземем колкото може повече опит от тези, които използват машините. Става дума за провеждането на съвместни курсове, подготовки и участия в учения, за да може да интегрираме все повече новата технология при нас.
По същата причина миналата година стартирахме и инициативата Stryker center of excellence, с участието на българските СВ, командването на американската армия в Европа и армията на РС Македония, която също придоби „Страйкър”. Идеята е да провеждаме съвместни курсове и учения за усвояване на техниката. Говорим не само за стрелба и тактика, а и за поддръжката и т. н. На следващ етап ще бъде включен и ТЕРЕМ, след като започне да усвоява машината.
Подготовката за приемането на самата техника пряко се отнася и до инфраструктурата. В 61 бригада тази година започнаха елементи на ремонти на работилниците в двата района и процедури за закупуване на оборудване в самите работилници, за да имат необходимите условия и инструменти за ежедневната поддръжка на машините.
Предполагам, този месец Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” ще обяви поръчките за изпълнители на ремонтите на учебните корпуси в двата гарнизона, в които са предвидени да бъдат тренажорите за „Страйкър”, съответно – парковете, в които ще бъдат разположени първите машини и необходимите доизграждания на зоните за сигурност за машините с класифицирано комуникационно оборудване в тях. В същата посока работим и по полигоните, заради изискванията за видовете упражнения и тренировки, които трябва да изпълняваме с тези машини. Не говоря само за стрелба, а и за кормуване, тактика и т. н. – в рамките на 61 бригада и прилежащите ѝ райони.
– Определен ли е вече новият модел пистолет 9х19 мм, който СВ ще придобият?
– Определен е от гледна точка на потребителя, защото цялата процедура се провежда от Дирекция „Обществени поръчки в отбраната” на МО. Това, което знаем е, че пистолетът, който е спечелил конкурса е Springfield armory – Echelon 4.5. Има рамково споразумение. Следващата стъпка е подписването на договор за непосредствена доставка и плащането на същата, което се надяваме да стане в кратки срокове, но кога точно – този въпрос е към МО.
– Извършва ли се подготвителна работа в СВ по бъдещия проект за придобиване на 155-мм самоходни гаубици?
– Държа да кажа, че това не е бъдещ проект. Това е изключително стар проект, който го „въртим” от доста време. Към момента той е част от приоритетните проекти на МО по програмата SAFE. Горещо се надяваме, че, след като бъде защитен националният план пред Европейската комисия за това кои проекти да бъдат финансирани от SAFE, ще бъде подписан договорът и ще се пристъпи към доставка на съответните средства. Проектът като изискване е готов много от отдавна. Първоначалното беше за един дивизион. Сега ще е за повече, което ни дава надеждата, че ще решим въпроса за стволната артилерия веднъж завинаги.
– А за реактивната система за залпов огън?
– Реактивната система за залпов огън, чието въздействие достига до няколкостотин километра, също е сред приоритетните проекти на МО по SAFE. Намерението е това въоръжение да замени системите „Точка”. Другите реактивни системи за залпов огън, които имаме и не смятаме да се освобождаваме от тях, са БМ-21 „Град”. Работим за тяхната модернизация. Имаме яснота какво и как ни е необходимо. Но те чакат своето финансиране. В момента, в който има финансиране, ще можем да говорим, че всички реактивни системи за залпов огън са готови. Едните, които са по SAFE, са дългата ръка на стратегическото и оперативното ръководство. А тези от вида „Град”, които така или иначе притежаваме, са съответно на тактическото ниво. От тях има абсолютна нужда, но има и крещяща нужда от модернизацията им. Не говоря за подмяна на машини, защото те са в изключително добро състояние. Имаме и боеприпаси за тях. Говорим за добавяне на система за управление на огъня, за управляеми и по-далекобойни боеприпаси. Не става дума за ремонт, а за модернизация.
– Какви типове дронове се придобиват и използват във войските?
– Това е придобиване на нова способност, не е модернизация. Имаме концепция, следваме стъпка по стъпка. Преди около две години стартирахме със закупуване на малки комерсиални дронове, с които личният състав да придобие представата за какво те могат да се използват.
Паралелно с това имаше подписани договори и започнаха доставките и на чисто военните, оборудвани дронове за разузнаване и наблюдение на нивото на маневрен батальон, бригада и сухопътен компонент или СВ, в нашия случай – КСВ. Това беше началото преди две години.
Като резултат в момента СВ притежават няколкостотин броя. Някои вече тръгваме да ги подменяме на взводно и ротно ниво – комерсиалните, които използваме за ежедневния процес на най-ниските тактически нива.
Отделно имаме системи, които получихме на батальонно ниво миналата година. Усвоиха се и се използват много усилено. Преди около 15 дни получихме следващите три системи, а останалите трябва да получим следващата година. Което означава, че ние няма да имаме маневрен батальон, който да не притежава „око” във въздуха. Говорим за армейски дронове, със специализираната им комуникация и необходимото разстояние за водене на наблюдение, разузнаване и целеуказване.
На бригадно ниво беше изпълнен договорът и обучението. В момента върви подготовката, която да даде увереността на операторите и експлоатиращия състав в тяхната употреба – на двете системи, които бяха взети на ниво бригада. Чрез тях, фигуративно казано, светлината от камбанарията на командира на бригадата отива към командира на батальона и той вече също може да „вижда” картина от порядъка на 70-80 километра и повече.
Тази година беше получена и система, която догодина ще влезе в експлоатация. Придобита е по програмата FMF (програмата на САЩ за външно военно финансиране – б. р.) за нивото сухопътен компонент, което са моите „очи”, на командира на СВ. Чрез нея вдигаме още разстоянието за наблюдение.
– Как СВ се подготвят за празника си на 19 ноември?
– Подготовката на празника на СВ може да се приравни до подготовката и изпълнението на цяло учение. Личният състав, който участва в него, най-малко разбира от самия празник, защото потта и организацията наистина се равняват на организацията и подготовката поне на батальонно учение. Но тези усилия не се виждат. Всичко, което нашите гости на празника виждат в рамките на два часа, е резултат от къртовски труд, дни наред на хора от всички категории и от всичките ни гарнизони.
– Какво ще им пожелаете за празника?
– Да са здрави, да са уверени и да са горди, че съставляват Сухопътни войски! Не всеки може да служи в Сухопътните войски.
