В районите на 61-ва Стрямска механизирана бригада – Карлово и Казанлък, постъпиха 28 лейтенанти, завършили през тази година обучението си в НВУ „Васил Левски“. Всички те са пожелали да бъдат разпределени в нея. И други от випуск „Априлски“ са искали да служат в бригадата, но нужда от млади офицери има в много формирования на Българската армия. Всичките 28 лейтенанти са назначени за
командири на взводове
и са заели длъжностите си. Представяме двама от тях, започнали службата си в район Карлово.
Лейтенант Василена Димитрова e със специализация „Електронно разузнаване и електронна война”. Родена е в Карлово. Но е живяла в града до четвърти клас. От 8-ми до 12-и клас е учила в София в Първа английска езикова гимназия. И двамата ѝ родители са военнослужещи. Баща ѝ Ангел Димитров е подполковник, а майка ѝ Розина Димитрова е младши сержант.
Дойде моментът, в който трябваше да реша къде да уча, какво да кандидатствам и с какво искам в бъдеще да се занимавам. Израстнах в среда, в която освен родителите ми и много техни близки бяха военнослужещи. Но първоначално мислех да уча педагогика. След това реших да се впусна в друго приключение и да кандидатствам в НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново. През лятото се подготвях за изпитите. Наблегнах на физическата подготовка. Беше голямо тичане и учене. Затова и всичко премина нормално. Постигнах добри резултати и постъпих във Военния университет на 21 август 2021 г. Още като разглеждах специализациите, твърдо реших да се обучавам в „Електронно разузнаване и електронна война“, връща се назад във времето лейтенант Василена Димитрова.
Били са пет курсанти в тази специализация – четири момчета и Василена. Според нея, специализацията е интересна, имало е много трудности, но са усвоили учебния материал. Заключението ѝ е, че това петгодишно обучение си е заслужавало. А приятелствата са останали за цял живот. Курсантите са споделяли и трудности, и весели моменти, били са като едно семейство.
Кой е бил
най-трудният период
по време на обучението в НВУ? Целият първи курс е отговорът на лейтенант Димитрова. Имало е опознаване и след това свикване с новия ред. Отпуските в града са зависели най-вече от постигнатите успехи в учебния процес. Но през първите две години Василена почти не е излизала в отпуск във Велико Търново. В трети курс след вечеря от 18,20 ч. до вечерна проверка е ходила в града. След това режимът е станал по-свободен. И в пети курс всички са могли да излизат от района на Военния университет след 17,00 ч.
От кои преподаватели е научила най-много за електронното разузнаване? Казва, че в НВУ са имали много добри преподаватели, които винаги ще помни. И споменава двама от тях – подполковник Лазар Лазаров и Иван Петров.
Аз избрах да служа в 61-ва бригада. Вече от втори курс си мислех за това военно формирование. Моите близки ме питаха защо не искам в София. Бях решила в Карлово, дали ще бъде трудно или не, това е моят избор. Дори като учих в София, често идвах в Карлово, по-добре се чувствам в този град. И продължавам напред с усилия и мотивация. Така обосновава решението си да служи в 61-ва бригада лейтенант Василена Димитрова.
Назначена е за командир на разузнавателен взвод в щабната рота на трети механизиран батальон. Посрещната е радушно, с големи очаквания и изисквания. Видяла е района, парковата територия, паметниците. Чувства подкрепата на офицерите и сержантите от ротата и батальона, които винаги откликват, ако тя има въпроси. Разчита на помощта на своите преки командири, докато навлезе в службата. Постепенно вижда и по-голяма част от подчинените си, тъй като някои са били в отпуск. И още от първия ден се старае да дава личен пример, защото е наясно, че за един човек се съди по действията му и как той се държи, а
уважението се печели
с добър тон и с разбиране.
Хубаво е, че много лейтенанти дойдохме тук – в 61-ва бригада. Познаваме се добре и съм по-спокойна. А в щабната рота на трети батальон сме заедно с лейтенант Иво Каменов, който е със специализация „Войсково разузнаване“. И на него Карлово много му харесва, обяснява лейтенант Василена Димитрова.
За разлика от други новодошли офицери, тя не се притеснява от квартирните въпроси. Защото има апартамент в града, оставен от нейните родители преди години.
В бригадата служи и лейтенант Никола Велков. Роден е във Видин. Завършил е Средно училище „Цар Симеон Велики“ с профил „Биология и география“. В 9-ти-10-и клас негов приятел е започнал да проявява любопитство към военната професия и постепенно двамата с Никола са започнали да се интересуват от възможностите да постъпят в НВУ „Васил Левски“. Дошло е времето да направят избора си.
След завършването на средното образование, прочетох какви изпити трябва да положа, подготвих се и кандидатствах във Военния университет, а моят приятел се отказа. Всичко мина успешно. Стори ми се интересна
специализацията
„Противовъздушна отбрана на войските“ във факултета в Шумен „Артилерия, ПВО и КИС“. Не бях запознат добре с нея, но тя ме привлече с възможността да изучавам ракети. И останах доволен от избора си, споделя лейтенант Никола Велков.
Като курсант през първата година е учил във Велико Търново, след това, четири години е бил във факултета в Шумен. Отчита, че е имал много добри преподаватели по специалността и затова е уверен в придобитата подготовка.
В 61-ва бригада са ги посрещнали с вълнуваща церемония, строят е бил внушителен, от единия до другия край на плаца. И пред него са се изправили 28 лейтенанти. Но той вече е идвал на стаж тук в началото на пети курс, бил е в зенитно-ракетния дивизион. Сега е назначен за командир на взвод „Стрела“ в зенитно-ракетна артилерийска батарея в щабния батальон. Съжалява, че като е бил в НВУ, е трябвало да отидат на полигон „Шабла“ и да стрелят, но времето е съвпаднало с важен изпит. Щели са да бъдат първите курсанти от доста години, които правят пуск със „Стрела“. Но е наясно, че това оръжие е много ефикасно.
Батареен командир ми е лейтенант Георги Копарански, временно заемащ тази длъжност. С него се познаваме много добре, той завърши Военния университет миналата година. Аз го разпитах за бригадата, за батареята и избрах да служа тук. И ми е по-лесно при изпълнението на задачите като командир на взвод. Но по-важната причина да избера 61-ва бригада, а не малко формирование, е по-добрата
възможност за развитие
и имам такава амбиция, подчертава лейтенант Велков.
Лесно е намерил и квартира в Карлово. Тя му е отстъпена от батарейния командир лейтенант Копарански, който се е преместил да живее в Пловдив и да пътува всеки ден. Лейтенант Велков отчита, че сега, след като вече служи в Карлово, е по-близо до родния Видин, отколкото когато е учил в Шумен. Посочва, че Видин е много красив град, но много харесва и Пловдив.
Спортува, ходи на фитнес, обича да е сред природата, да изкачва планини и затова е доволен от разположението на Карлово в подножието на Стара планина. Вече е ходил по еко-пътеката край Калофер. Но лейтенант Никола Велков не е прекъснал връзката си с Шумен. Там, в трети курс във факултета на Военния университет се обучава неговата приятелка. Познават се от времето, когато тя е била още в първи курс и са излизали заедно в града. Нейната специалност е близка до неговата и се надява след две години да служат заедно.
