„Сляпа неделя” на Румен Леонидов излезе преди 7 г. Според автора това е „книга”, а не „стихосбирка”, защото съдържа неговата родова история – изсипана, изплакана, прошепната от дедите му и пренесена от него на белия лист. Излята е под формата на стихове, песни, опрощения. Поетът казва: „Македонският ми род, бунтари за национална и социална свобода, са все честни, читави и чисти хора от Гевгелийско, Вардарска Македония. Оттам са семката ми, потеклото, коренищата”. През 2008-а той участва в първия международен поетичен фестивал „Сонот на душата”. Там за втори път посещава гроба и лобното място на прадядо си Леонид Янков, известен като Леонид Войвода и Лев Балкански, най-известната личност в многобройната фамилия на автора. След тежка, продължила 
почти цял ден битка, земният път на комитата свършва на 27-годишна възраст,
с куршум в гърлото
изстрелян от собствената му ръка, за да не попадне жив в ръцете на обградилите го турци. Знаменателни са думите на валията към майка му, Катерина, разпознала мъртвия си син: „Халал да ти е млекото, с което си засукала тоя твой юначен син! Ако имах сто души храбри като него, цяла Македония щеше мирна да стои!”
Подвигът м
у е възпят в песен „Тръби тръба в Гевгелия”. Тя се е превърнала в своеобразен химн на Гевгелия, без която и днес, сто години по-късно, в тоя край не минават ни сватба, ни погребение. Там, в Гевгелия се ражда „Сляпа неделя”. Девет години след предишната стихосбирка, след три дни съновидения, изворът на вдъхновението отново теква с гласовете на кръвта, на рода, на паметта. „Сляпа неделя” е песен за корени и крила – казва Алберта Алкалай, една от рецензентите на тази книга.
Неотдавна проф. Намита Субиото, преподавател в Люблянския университет, прави
задълбочен анализ
на структурата, поетиката, звукописните и идейно-смисловите характеристика на творбата. В монографията си „Eдин пример на продуктивна рецепция на народната песен „Тръба тръби гевгелийска” започва с цитат от Леонидовото стиховорение „Ако Лазар”, използван като мото в романа „Танцуване” (2012) на словенската поетеса и авторка на романи Станка Храстел.
Проф. Намита Субиото цитира българския критик проф. Людмил Димитров, че книгата на Леонидов напомня класическа трагедия – всички цикли в нея са едновременно затворени и самостоятелни, но и взаимосвързани, а техните заглавия задълбочават значението на слепостта и зрението.
Според проф. Субиото централният цикъл „Опрощения” взаимно се прониква с македонското (и изобщо южнославянското) народно творчество на няколко нива – най-забележително е в звука и ритъма. Цикълът съдържа и три кратки лирически автобиографични откъса – триптих, в който
е иконописан прадядото
на автора като трагически герой, изобразен както в народната песен. Леонидов не търси обикновен припев на български, а създава нова версия на песен за смъртта на Леонид войвода.
Стихът в книгата му пулсира в същия ритъм и метрика както песента, защото я е слушал от жители на Гевгелия. Проф. Субиото стига до заключението, че с цикъла „Опрощения” Румен Леонид се прекланя на предците си, измолвайки небесно послание – шепот откровение, превърнал мотива си за преработка на народната песен в дълбоко интимен, а стихът му „Илинден песен за смъртта на Леонид войвода”, както впрочем и целият цикъл „Опрощения” съдържат обредност. Интимното е ключът към продуктивното общуване с македонското (и изобщо южнославянското) народно творчество на няколко нива: композиционно, звуковото (ритъм и метрика), идейно-тематичното и мотивационното. Леонидов отправя нови, съвременни послания на 21-ви век в традиционен израз, което е необичайно, и точно това е най-впечатляващото в поетиката на тази книга.
