По традиция галерия „Лоранъ” припомня доказани наши художници. И до 2 април излага творбите на Васил Чакъров (1934–2018) – творец, който приживе не продава картините си. И днес, събрани заедно, те доказват големия му самороден талант, забележително по обем творчество и необикновеното присъствие.
На „Оборище” е представен малък пейзаж, първи опит в маслената му живопис. На гърба Чакъров отбелязва, че е рисуван по Марио Жеков и е изработен с бръснарско ножче. В мотива на селска воденица в противовес на соцреалистическата живопис той намира истинския си път – експресивната форма и добрия образец. И с подръчни средства се доближава до него, казва изкуствоведът Ружа Маринска.
В акварела и графичните техники Чакъров чувства обаче най-добре себе си. В края на 80-те, доказан майстор в акварела и графиката, карикатурата, шаржа и колажа, отново се обръща към маслената живопис и използва смесените техники. Експериментирал е върху нестандартни основи като тензух и гласпапир с усет за цвят, модулация на багрите и плътност на образа.
А в зрелостта си отново се насочва към маслото. В няколкото тематични кръга създава произведения, свързани със Самоковско, където е живял. Творбите му върху картон или платно са свързани с експеримента. Част от тях са вдъхновени от родното Багренци – звънки по цвят и настроение.
Берлинските му мотиви са в модерна стилистика, но отново спонтанни и живи. По-късни са картините му с атмосферата на Банско, Ковачевица и Жеравна.
