Радослав СИМЕОНОВ
В този необичаен исторически паметник си дават среща религията, писмеността, архитектурата и паметта.
През един юнски ден на 1957 г. работници в кариерата за добив на креда край румънското село Мурфатлар в Северна Добруджа (на около 15 км западно от гр. Констанца) се натъкват на необичайна находка. Под пластовете на меката варовикова скала попадат на
поредица от вкопани помещения
по стените на които са изобразени странни надписи и загадъчни фигури на животни. Пристигналите на обекта археолози бързо осъзнават, че това не е обикновена пещера, а голям ранносредновековен култов комплекс. Там те разкриват шест миниатюрни еднокорабни параклиси с разнообразен интериор, гробнични съоръжения подобни на катакомби, крипти, жилищни помещения (килии) и галерии за връзка. По тях са издълбани около 500 различни изображения, от които над 120 са текстови надписи с кирилски, глаголически, гръцки и рунически знаци. Почти седем десетилетия след откриването му, скалният комплекс край с. Мурфатлар продължава да поставя въпроси, на които учените и досега търсят отговори.
Съвременната наука го определя като един от най-ранните скални манастири в Източна Европа, съществувал в историческия контекст на Средновековна България, която току-що е възприела християнската религия, т.е. неговото начало датира от времето към края на IX и първата четвърт на X в. Дискусионни обаче остават множество въпроси, свързани с времетраенето на неговото съществуване, етническата принадлежност на обитателите му, видовете монашески практики, които са следвани, каква е връзката на този комплекс с българския държавен религиозно-политически модел, както и редица други, включително и прелюбопитния въпрос защо в един християнски манастир са съществували езически символи под формата на рунически знаци или пък
изображения на дракони
Една от причините за наличието на толкова много въпросителни и неизвестни около скалния комплекс край с. Мурфатлар е обстоятелството, че така и никога не е била публикувана характерната за такива археологически находки първична научна документация. Не е било извършено и традиционното при подобни случаи пълно археологическо заснемане на обекта. Поради неблагоприятните атмосферни условия и влагата, поради меката структура на варовиковите скали много от надписите и изображенията днес вече са безвъзвратно повредени или унищожени. На второ място като причина за съществуващите неясноти трябва да бъде направена една неприятна констатация. Оказва се, че системата от средновековни селища, крепости, пътища, скални манастири и храмова архитектура в Добруджа от периода IX-XI в. не е достатъчно добре проучена, за да бъде създадена типология и база данни за подобни обекти. Но дори и човек да не е специалист в тази област може лесно да усети сходството между съществуващите средновековни скални манастири и християнски култови средища в днешна Североизточна България от една страна (тези край с. Иваново, Русенско, край с. Равна, Провадийско или Аладжа манастир край Варна и др.) и скалния комплекс край с. Мурфатлар от друга. Някои от съвременните изследователи са склонни да разпознават и виждат в него привнесено чуждо влияние, дошло от Мала Азия (т. е. Византия) и по-точно древна Кападокия, но тези внушения не изглеждат особено правдоподобни.
Днешната румънска историография предпочита да акцентира върху дако-румънския или миксирания етнически произход на някогашните обитатели на скалния манастир край с. Мурфатлар. Този подход обаче игнорира няколко неоспорими истини и най-вече обстоятелството, че броят на
старобългарските епиграфски паметници
изписани на кирилица или глаголица, е най-голям. Няма да е пресилено твърдението, че в този култов комплекс всъщност се намират най-ранните каменни надписи на кирилица. И това не е никак случайно, защото в непосредствена близост (на около 150-200 км) се намират функциониращите по това време християнски средища като Плиска, Преслав и Дръстър (дн. Силистра). Преобладаващите кирилски надписи внушават хипотезата, че мнозинството от обитаващите Мурфатлар монаси са говорили старобългарски език и вероятно са получили грамотност в същите тези книжовни центрове. Наличието на рунически надписи в манастирските помещения свидетелства, че в този комплекс присъстват и хора с прабългарски (тюркски) произход. Някои наши археолози лансират и една доста интересна хипотеза, която не е лишена от логика и може да преобърне съществуващото досега разбиране и датировка за първите християнски поклоннически маршрути в Европа. Те считат, че между скалните манастири край с. Мурфатлар и с. Равна, Провадийско е съществувал единственият известен досега в българската история християнски поклоннически път (по подобие на неговия западноевропейски вариант, известен като „Ел Камино де Сантяго“).
Загадките, които манастирският комплекс край Мурфатлар адресира към научната общност не свършват с това. Учените все още не са напълно единодушни какви християнски монашески практики са били прилагани тук. Част от тях считат, че това е киновиален манастир т. е. място, където монасите живеят като единна общност, подчиняват се на устав и имат свой ръководител (игумен). Същите принципи обоснова и прочутият техен съвременник Иван Рилски, който приблизително по това време полага основите на Рилския манастир в югозападните български земи. По-приемлива обаче е възможността монасите край Мурфатлар да са следвали лавриотски практики т. е. манастирът е бил
отшелническа обител за уединение
и аскетичен начин на живот. В подкрепа на това становище са и реалните факти от направените археологически разкрития, че тук липсват характерните за киновиалните манастири трапезария, магерница (кухня), наличие на главен храм и подредба на килиите около вътрешен двор.
В един от кирилските надписи от Мурфатлар учените-епиграфи разчитат името на жупан Георги. Старобългарската титла жупан е от времето на Първото българско царство и означава управител на малка административна област (жупа). Само на около 20 км западно от с. Мурфатлар, през 1950 г. край с. Мирча вода е открит още един кирилски надпис, датиращ от 943 г. и известен в науката като „Добруджански надпис на жупан Димитър“. Макар и на пръв поглед да не съществува пряка връзка между двата надписа, е напълно ясно, че те произхождат от един и същи държавно-политически контекст. Изводът е, че когато се правят хипотези за произхода и същността на големи археологически обекти като скалния манастир край с. Мурфатлар, то те не бива да загърбват и игнорират наличните и неопровержими археологически свидетелства. Да не говорим, че с. Мурфатлар се намира в непосредствена близост до т.нар. Аспарухов вал, известен сред местното население с популярното си, но исторически невярно наименование „Траянов вал“. Всъщност това землено съоръжение е било изградено от основателя на българската държава хан Аспарух като система за териториална отбрана.
Очевидно е, че загадките, които скалният манастир край с. Мурфатлар поставя пред науката, още дълго ще бъдат разгадавани. Това, което със сигурност може да се каже за него, е фактът, че той е необичаен исторически паметник, където си дават среща религията, писмеността, архитектурата и паметта. Настоящият вид, в който се намира този уникален комплекс, не съответства на неговата историческа значимост и стойност. Преминавайки край с. Мурфатлар по никакъв начин не могат да разберат, че тук се намира
уникален паметник от епохата на Средновековието
Поставен под похлупак, без никакви указателни табели и ограден с метален плет, той изглежда като странен бетонен мастодонт с неопределено предназначение. И ако това е разбираемо от гледна точка на неговото съхранение и сигурност, то липсата на информационни табели и посетителски музеен център няма как да бъде оправдана. Не само от страна на румънската държава, но и от българската.
––––––
Авторът е главен експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотичното възпитание“ в Министерството на отбраната
