Един от ключовите сюжети на разделението е кой да служи в армията и кой да се скатава.
Макар и да е богата държава, Израел има социално-икономически проблеми както всички страни по света – инфлация, неравенства, висок бюджетен дефицит. Но тези въпроси не бяха в центъра на дебатите преди парламентарните избори, провели се през тази седмица. Една е основната тема, която тревожи обществото и спрямо която се равняват политиците – сигурността. Това бе първият парламентарен вот след трагедията от 7 октомври 2023 г., която се превърна в най-големия шок в цялата история на страната. Тогава бойци на „Хамас“ и други палестински терористични организации нахлуха на израелска територия и убиха 1200 души. Други над 200 израелци бяха взети за заложници и отведени в Ивицата Газа.
Трагедията от 7 октомври 2023 г. радикализира дори и по-умерените кръгове в израелското общество. Вече никой не говори за правото на палестинците да си имат собствена държава. Враждата с Иран кулминира в две войни на САЩ и Израел срещу Ислямската република – през юни м.г. и от края на февруари тази година. Вторият военен сблъсък все още не е приключил, макара че в момента е на пауза.
В тези условия премиерът Бенямин Нетаняху се надяваше да запази своя пост, демонстрирайки
твърдост и силно лидерство в тежки времена
В лагера на опозицията също залагат на човек, доказал се в битките – генерал-лейтенант от запаса Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб на израелската армия. Той оглавява партията „Яшар“ и е основният претендент за поста на Нетаняху. Двете потенциални коалиции се оформиха още преди вота – тази около действащият министър-председател и другата – около генерал Айзенкот.
Няколко думи за избирателната система в Израел. Вотът е изцяло пропорционален, по партийни листи. Борбата е за 120 места в парламента, наречен Кнесет. За избор на министър-председател са нужни 61 депутатски гласа. Мандатът за съставяне на правителство се дава от президента, но той не е длъжен непременно да го връчи на партията с най-много депутати, а на политика, който има най-голям шанс да сформира коалиция, осигурила си парламентарно мнозинство. Израел е демокрация (някои казват – единствената в Близкия Изток) и макар да се дефинира като еврейска държава, право на глас имат и гражданите му с арабски произход (21% от населението на страната).
Бенямин Нетаняху е ветеранът на израелската политика, един от хората, за които се сещаме, когато чуем твърдението, че властта е наркотик. Сега е на 77 години, за пръв път става министър-председател през 1996 г. За втори път сяда в премиерското кресло през 2009-а от тогава до сега го е напускал само за няколко месеца през 2021-2022 г. Преминал през множество политически превъплъщения, в сегашното си правителство Нетаняху бе принуден да се опре на две крайнодесни партии, които са негови коалиционни партньори и постоянно го тласкат към по-радикална политика спрямо палестинците. Над главата му виси
Дамоклевият меч на правосъдието –
срещу него се водят три наказателни дела за корупция. Нетаняху е обвинен, че е приемал скъпи подаръци от богати бизнесмени, както и че е управленските му решения са облагодетелствали компанията „Безек“, която пък в замяна му е осигурявала позитивни статии в един от най-популярните новинарски сайтове в страната. Делата в съда не са приключили, ходът им вероятно зависи от това дали Нетаняху е на власт или не. Отделно от това, израелският премиер има обвинение и от Трибунала в Хага заради убийствата на цивилни палестинци в Газа.
От другата страна на политическата барикада стои 66-годишният генерал Гади Айзенкот – воин със скромен политически опит. Той е син на сефарадски евреи от Мароко, изкачва цялата армейска стълбица, за да стигне до върха. Неговите възгледи по въпросите на сигурността не се отличават особено от тези на Нетаняху. Генералът се заканва, че ако вземе властта ще ликвидира управлението на „Хамас“ в Ивицата Газа само за шест месеца.
В какво са различията между двамата претенденти за властта в Израел? За да ги обясним, трябва да погледнем към структурата на израелското общество. То е комбинация от евреи, дошли от всички краища на света, но най-вече от Европа, Северна Африка и бившия Съветски съюз. Около 14% от населението на страната (и 19% от евреите) са т.нар. ултраортодоксални евреи (харедим). Те са особена общност, посветила се на изучаване на Тората, свещената книга на евреите. Повечето от тях не работят, получават държавни помощи и се стремят да живеят по религиозния канон. И най-важното – младежите от тази общност не служат в армията. През 2024 г. Върховният съд на Израел отмени тази привилегия, но реално ултраортодоксалните евреи не са призовавани в армията от правителството на Нетаняху. Причината за това е ясна – нужна е подкрепата на крайнодесните религиозни партии. Напрежението се покачва и от
демографската динамика на общността харедим,
в която жените раждат средно по 6 деца и половина, докато сред останалите евреи раждаемостта е малко над 2 деца в семейство. 57% от групата на ултраортодоксалните евреи се състои от деца и младежи до 20-годишна възраст. Това означава, че те са сериозен демографски резерв за армията. Мнозина израелци се възмущават от това, че те са призовавани почти всяка година в редовете на въоръжените сили, докато ултраортодоксалните им сънародници си стоят вкъщи. Самият генерал Айзенкот е загубил сина си (той има 5 деца) и двама от своите племенници във войната в Газа след 7 октомври 2023 г. Той е категоричен, че всички израелци трябва да служат в армията.
Друго поле на предизборен сблъсък бе темата за вината за трагедията от 7 октомври. Айзенкот обещава, че ако стане премиер, веднага ще назначи комисия за разследване на обстоятелствата около нападението на „Хамас“. В последно време се появиха медийни публикации, че Нетаняху е бил предупреждаван от чужди разузнавателни служби за готвеното нападение, но не е предприел нищо.
Важна роля в израелските избори има и могъщият отвъдокеански съюзник. И Нетаняху, и Айзенкот са учили в САЩ и смятат, че Израел трябва да се опира на американската военна мощ. Доналд Тръмп обаче обяви подкрепа за Нетаняху. Мнозина наблюдатели смятат, че именно действащият израелски премиер е изиграл решаваща роля за въвличането на американците във войната срещу Иран.
В крайна сметка Нетаняху успя да мобилизира достатъчен вот в своя полза, за да може партията му да бъде първа политическа сила, но не и да запази мнозинството си в Кнесета. При преброени 86% от гласовете, коалицията на Нетаняху би могла да разчита на 53 места в парламента (от тях 26 са на партията „Ликуд“), а тази около Айзенкот – на 48. По средата са арабските партии, които получават 19 мандата. Избирателната активност е била много висока – 77,7%, при това трябва да се има предвид, че израелският избирателен закон не допуска гласуване в чужбина. Около 70 хиляди души са се завърнали в страната специално, за да упражнят правото си на глас. Активността сред арабското малцинство е била дори още по-висока – до 80%.
Какви са възможните варианти от тук нататък? Коалиция на Нетаняху с арабските партии е изключена. Айзенкот е поставил трудноизпълними условия, при които би могъл да си сътрудничи с арабските формации – те да заявят категорично, че „Хамас“ е терористична организация, да признаят Израел за демократична еврейска държава и да се съгласят, че и арабските младежи ще служат в нейната армия. Така че и коалицията от типа „всички без Нетаняху“ изглежда малко вероятна.
Възможен сценарий е патовата политическа ситуация да вкара Израел в нова поредица от предсрочни парламентарни избори. Важно е да се отбележи, че в такъв случай засега Нетаняху продължава да си управлява, израелската конституция не предвижда назначаването на специални служебни правителства. Не са изключени и някакви драматични външнополитически акции, които отново да разтревожат израелците и да ги накарат да търсят силния и проверен лидер Нетаняху. Един такъв сценарий е възобновяването на ударите срещу Иран.
