Отношението към казуса с Никола Груевски е тест за поведението на премиера на Северна Македония.
Усещате ли напрежението под краката си? Вече втора седмица политическият терен в Централна Европа се тресе, предизвиквайки вторични трусове в държавите от Западните Балкани и хвърляйки в нервна криза видните политически фигури там. Епицентърът бе фиксиран максимално коректно и това бе Будапеща, а датата е 12 април 2026 г. На този ден на редовните парламентарни избори в Унгария от властта слезе Виктор Орбан, дългогодишният несменяем премиер на страната, лидер на партията ФИДЕС, един от най-неуправляемите държавници в състава на Европейския съюз и на НАТО. Орбан понесе тежка загуба от своя някогашен съпартиец Петер Модяр.
Тепърва ще се оценява периода от 16 г., в които Орбан беше начело на изпълнителната власт в Унгария. Но това си е право на самите унгарци. Фактът обаче, че загубата на досегашния премиер – очаквана и подготвяна, предизвика такъв политически трус извън държавата, говори за крушението на един политически модел на управление, който не остана затворен само в рамките на Унгария, но в известен смисъл беше налаган като пример за следване и от лидерите на доста държави. Особено в непосредственото съседство. Дори и в България изборното пропадане на Орбан се превърна в елемент от предидзборната кампания за парламентарните ни избори на 19 април. Друг е въпросът, че и в сравненията, които търсим за нашите първи хора, не стигаме далеч. Някак си сме в плен на балканските си мерки и теглилки, не можем да прескочим закодирания от векове манталитет да се оглеждаме преди всичко в непосредственото съседство и там да търсим примери и аналогии.
Унгарският изборен трус зарадва много хора. Но и съкруши други. Най-вече политиците, с които Орбан имаше вземане-даване и които бяха част от една добре оплетена и поддържана мрежа от взаимовръзки, интереси и зависимости. Говоря преди всичко за
онази вертикала, която започваше от Будапеща, минаваше през Белград и стигаше до Скопие
С едно леко отклонение към Баня Лука, в Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Персонилизирана, тази ос изглеждаше така: Виктор Орбан – премиер на Унгария, Александър Вучич – президент на Сърбия, Християн Мицкоски – премиер на Република Северна Македония. „Отклонението“ към Баня Лука се свързваше и се свързва с Милорад Додик – лидерът на босненските сърби. Унгарецът бе един от малкото европейски политици и може би единствен от страна членка на ЕС, който гостува на Додик и който му даваше открита подкрепа докато той беше президент на Република Сръбска. А и по-късно, когато поради натиск Додик се отказа от властта, без задкулисно да я изпуска. Може би е въпрос на случайност, но сърбинът за пореден път след известна пауза във времето постави публично въпроса за отделянето на Република Сръбска от БиХ само часове след изборната загуба на Орбан в Унгария.
Демонстративният нагон за сепаратизъм на Додик винаги е срещал одобрително кимване откъм Будапеща. Така през юли 2022 г. унгарският външен министър Петер Сиярто обяви в Баня Лука унгарски заем от 100 милиона евро в подкрепа на земеделците в Република Сръбска. В Босна това беше иронично наречено програма „автократи помагат на автократи“. Две години по-късно Орбан получи от Додик ордена за заслуги на Република Сръбска. Когато в началото на 2025 г. Додик беше заплашен от арест от босненските власти, Орбан изпрати в негова защита служители от унгарската антитерористична служба TEK в цивилно облекло. Когато това стана известно, беше обяснено като редовно учение.
Но понеже ще говорим за действията на Орбан по посока Юг, се налага едно историческо уточнение. Това, че бившият унгарски премиер
развиваше активна дипломация с мек и не толкова мек натиск към Белград и Скопие
както и към други държави от Западните Балкани, не е негово изобретение или, не дай си Боже, каприз. Този интерес е резултат на повече от стогодишен рефлекс на Будапеща към териториите на юг от Дунав. Не забравяйте, че последният министър на външните работи на някогашната Австро-Унгарска империя, която достигаше чак до Земун, на другия бряг на Сава срещу Белград, бе унгарецът граф Дьорд Андраши. Както гърците исторически винаги са гледали да „бутат на север“ своята държава, така и унгарците, истински европейци, са се взирали на юг. И не само са се взирали. Помните ли, не беше толкова отдавна когато Виктор Орбан даваше мило и драго негов човек, унгарец да заеме поста еврокомисар по разширението. Тъкмо защото основната група държави, която кандидатстваше за членство в ЕС, бяха тези от Западните Балкани, разположени южно от река Дунав. Това си беше шанс за увеличаване на влиянието на Будапеща сред тези страни и техните политически елити. Е, дори в рамките на своето ротационно председателство на ЕС Орбан не успя да прокара някои от своите протежета по-напред в европейската интеграция, но опитите не спряха и не спират.
Тъкмо затова казвам, че най-уязвени от изборното поражение на Орбан са посочените по-горе държави и политици. За Сърбия е ясно – Вучич и Орбан бяха лични приятели, помагаха си активно, материализираха това приятелство и добросъседство с изграждането на бързата жп линия от Будапеща до Белград, с гарантирането на енергийни доставки в критични моменти за Сърбия и други важни проекти.
Един пример: сръбското военно разузнаване, по собствените му думи, е предотвратило планове за атентат срещу газопровод, който снабдява Сърбия и Унгария с руски газ. „Искам да благодаря на Сърбия за бързите и ефективни действия. Те предотвратиха голяма катастрофа“, заяви Орбан по този повод. След трагедията на гарата в Нови сад Сърбия бе залята и все още се тресе от протестите на студентите, но многобройното унгарско малцинство във Войводина стоеше настрана, спазвайки препоръката на Орбан да мирува. Проблемът за провеждането на избори в Сърбия, толкова отлаган от Вучич въпреки натиска на протестиращите, сега, според някои наблюдатели изглежда вече няма да може да бъде пренасочван във времето. В лицето на Орбан Вучич имаше солидно рамо за европейската интеграция на Сърбия, но липсата на ясна и дефинирана позиция на Белград за санкциите срещу Русия бяха сериозна спирачка за това.
Най-типичен пример за влияние на Орбан върху държава от Западните Балкани е нашата югозападна съседка Северна Македония. То започна още по времето на бившия премиер Никола Груевски и продължава сега при неговия приемник като лидер на управляващата ВМРО-ДПМНЕ и премиер на страната Християн Мицкоски. След среща в Будапеща в края на март Мицкоски похвали Орбан като „смел лидер, който взема решения в интерес на страната си“ и залага на „семейни ценности, традиция и национална идентичност“. Унгарецът беше обещал на колегата си при срещи в Северна Македония през септември 2024 г. кредит от 500 милиона евро. Стана ясно, че това са пари от Китай, които през унгарска банка ще пътуват за Скопие. Както и в други държави в региона, свързани с Орбан
бизнесмени изкупиха множество македонски медии
като телевизия „Алфа“. Сега, след краха на Орбан, в Скопие се появиха публикации за това кой е Петер Шац, истинският собственик на въпросната медия, който старателно бе скриван дълго време. Шац е основател на медии и в Унгария, чиято редакционна политика е пълна подкрепа на действията на Орбан, както и на партията ВМРО-ДПМНЕ и на правителството на Мицкоски в Скопие.
Емблематична за връзката на Будапеща със Скопие е историята с бившия премиер Никола Груевски. Осъден през 2018 г. на 2 г. затвор за престъпление по служба, той с помощта на унгарските тайни служби избяга в Будапеща. На два пъти от Скопие искаха неговата екстрадиция, но Орбан лично се погрижи това да не се случи. Сега, още в първите си изявления новият премиер Петер Модяр заяви, че не иска Груевски в Унгария, но за да го върне в Скопие му трябва ново искане за екстрадиция. Драмата е пълна и нейният изход е първият тест за поведението на Модяр, но и за политическата устойчивост и гъвкавост на управляващите в Скопие.
Но това си е тема за друг разказ.
