Липсата на дейност на Съвместната комисия за история и образование между София и Скопие е пример за цялостните отношения между двете държави
Дотам я докарахме в отношенията ни със Северна Македония, че един чисто експертен орган със специфични задачи в областта на историята и образованието да се превърне в единствения все още отворен канал за двустранна комуникация между София и Скопие. Но Съвместната комисия за история и образование между двете ни страни е и инструмента, който от години управляващите в Северна Македония се опитват да използват за политическо влияние. А днешните власти май се опитват да запушат и този канал за комуникация помежду ни. Все пак на фона на почти пълната блокада на двустранния ни диалог със Скопие фактът, че екпертите осъществяват своите срещи по предварително договорения график, вдъхва някаква надежда, че не всичко във взаимния ни дебат е загубено.
Но липсваха резултати и от поредната среща в Скопие на членовете на Съвместната комисия по история и образование. Тя е 3-та поред от началото на годината и 3-та за 2026 г., от която българските представители излизат крайно недоволни поради липсата на какъвто и да е напредък. На всичко отгоре двата дни на срещата край Вардар почти съвпаднаха по време с обсъждането в Комисията по външна политика на ЕП на редовния доклад за напредъка на Северна Македония по пътя към пълноправното членство в ЕС. Докладчик и тази година е австриецът Томас Вайц, към когото българските евродепутати и дипломати имат основание да се отнасят със сериозно недоверие заради подхода му към подготовката на текста миналата година. Скандалът избухна, когато стана ясно, че в предложения от него вариант фигурират тези, взети направо от реториката на управляващите в Скопие. Тогава се разбра, че Вайц е посещавал Скопие повече от 30 пъти с редовни формални и не толкова формални срещи и разговори с премиера Християн Мицкоски, с президента Гордана Силяновска и с министъра на външните работи и на външната търговия Тимчо Муцунски.
Да, това е нормална практика и дори задължение на всеки докладчик, защото подобни разговори му дават възможност да очертае по-достоверно и прецизно проблемите пред държавата по нейния път към членството в ЕС. Но когато миналата година предложеният вариант на Вайц видя бял свят, стана ясно, че той не е бил само слушател, а е възприел внушенията от страна на Мицкоски и компания относно желанието им в текста да фигурират и определения като „вековна македонска идентичност“ и други от репертоара на сегашните власти в Скопие. Неща, които по принцип нямат място в подобни документи, но за които от Северна Македония настоявят като очакване, че ЕП, приемайки текста, би го превърнал в един вид нотариална заверка за така наречената македонска идентичност.
Само бързата и навременна намеса на българските евродепутати, действащи единнно въпреки своите идеологически и партийни различия, предотвратиха плана на Мицкоски да вкара в лексиката на парламентарната дейност подобни тези.
Но цялата тази ситуация тогава послужи за добър урок на българската дипломация, а и на родните ни евродепутати да бъдат внимателни към всяка дума, която Томас Вайц предлага за обсъждане. Това, което се случи, беше урок и за австриеца, макар че той го научи по трудния начин. На няколко пъти Вайц даде да се разбере, че никак не му е приятно да получава бележки и дори критики за своя подход като докладчик и че няма да се вслушва в гласове, които идват от представители на партийните семейства в ЕП. Но в крайна сметка, доколкото разбираме, все пак той е стигнал да заключението, че няма смисъл да жертва репутацията и позицията си като евродепутат, за да задоволи исканията на управляващите в Скопие, без те да са реални и съвместими с правилата и традицииите на ЕП.
И понеже започнахме със заседанията на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между София и Скопие, тази година и тя е обект на вниманието на доклада на Вайц. Отбелязахме календарното съвпадение между поредната среща на комисията, този път в Скопие, и обсъждането на рапорта на Вайц в Комисията по външната политика на ЕП. Стана ясно, че когато през първия ден на експертния разговор между историците от България и от Северна Македония нещата не са потръгнали, във втория ден от българска страна е бил прочетен пасажа от доклада на Вайц, който се отнася пряко до работата на Съвместната комисия. Цитирам го дословно, за да се видят както рамката на очакванията за успех в нейната работа, така и препоръките към методиката по която тя трябва да търси историческата истина на основата на изворите и документите и със задача тя да бъде вписана в учебниците на двете държави: „Силно се насърчава Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Северна Македония да постигне ясни и осезаеми резултати; текстовете трябва да отразяват интерпретацията на историческите факти и личности от общата история на двата народа, основани на обективни, автентични и базирани на свидетелства в исторически извори и документи, научна интерпретация и исторически документи, както е постулирано във втория протокол по Договора за добросъседство с България”. Ясно е, нали?
Някои от българските евродепутати са на мнение, че и този текст от доклада е резултат на компромис. Вероятно е така и компромисът е налице и в целия доклад на Томас Вайц. Но аз искам да обърна внимание на онази част от цитирания текст, в която е посочена връзката на работата на Съвместната комисия с втория протокол по Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 1 август 2017 г. Тази връзка е органична, а въпросният протокол е част от Преговорната рамка на Република Северна Македония с ЕК за европейско членство. В него има и други важни изисквания, които Скопие трябва да изпълни, за да бъде проведена втората междуправителствена конференция с ЕК и по този начин да започне по същество процесът на преговори с отварянето на определени преговорни глави.
Като едно от тези условия е вписването на българите от Северна Македония в конституцията на страната както в преамбюла, така и в 2 от членовете на основния закон, с което правата на българската общност край Вардар да бъдат конституционно гарантирани. Както е известно, тъкмо това изискване от страна на България се превърна в основата на политиката ни към Северна Македония, а и в част от европейския консенсус, според който щом вече нещо е договорено, то трябва да бъде изпълнено. Точно така, с тези думи: „договореното трябва да се изпълнява“, се обърна към премиера Мицкоски и към обществеността в Северна Македония председателят на Съвета на ЕС, португалецът Антониу Коща. Той само преди десетени дни направи визита в Скопие и даде ясно да се проумее, че разбирането на Брюксел за необходимостта от реформи и изпълнение на задълженията от Преговорната рамка на Скопие с ЕС е категорично и единно.
Медиите в Северна Македония почти единодушно заключиха в своите анализи и коментари, че в основата на доклада за напредъка на Томас Вайц са условията, вписани тъкмо във втория протокол към Договора за добросъседство. Не е тайна, че край Вардар не обичат тъкмо него, втория протокол. По обясними причини. Става въпрос за овлядяване на езика на омразата, за отварянето на досиетата на тайните служби на бивша Югославия, за съвместното отбелязване на личности и събития от общата ни история, както и за „фалшифицирането на български надписи“ като част от културното ни и историческо наследство на територията на Северна Македония. Както отбелязаха някои български евродепутати, терминът „фалшифициране“ за първи път се появява в доклад за Северна Македония, като се отчита, че това е част от един по-голям компромис.
Да, в комисията по външните работи на ЕП докладът за напредъка на Северна Македония, изготвен от Томас Вайц, мина. Очаква се обсъждането му в пленарната зала, където, ако се вярва на досегашната практика, европейските политически семейства ще гласуват по начин, демонстриран в Комисията по външните работи. Във всеки случай, вече има сигнали, че лобисти от Скопие обикалят коридорите на ЕП и търсят контакти на различни равнища и в различните парламентарни групи. Не се отказват лесно, май. И това идва от една държава, която все още е със статут на кандидат за членство. Ами ако някога ситуацията се промени?
