Случайност ли е опитът за опожаряване на колите на българското посолство в Скопие?
Прогнозата ни от преди 2 седмици се оказа точна. Европейският парламент със солидно мнозинство прие Доклада за напредъка на Република Северна Македония към пълноправното членство в ЕС. В това число – и с препоръката за работата на Съвместната комисия по история и образование между София и Скопие. Така бе потвърдена позицията, която българските евродепутати единно и заедно бяха подкрепили по време на заседанието на Комисията по външната политика на ЕП.
Процедурата бе спазена, лобистката идея на докладчика – австриецът от Партията на зелените Томас Вайц, не мина. За втора година неговата работа около доклада за Северна Македония „вдига кръвното“ на българските евродепутати с опитите на практика да вкарва текстове, директно внушени му от управляващите в Скопие.
Е, и този път не мина. Но пък даде ясен знак, че българската дипломация като цяло, както и конкретно, на място, както и дейността на нашите пратеници в Брюксел и Страсбург не трябва да е кампанийна, от доклад – на доклад. Отсега трябва да се започне внимателна и спокойна работа за това какво може да очакваме да бъде внесено като оценка за Северна Македония догодина. А че ще има нови опити за тънки провокации с готови пропагандни клишета около тях е сигурно. Там няма да се спрат и успокоят.
В интерес на истината, доста шум се вдигна около цялата тази история. Както край Вардар, така и у нас. Да, заключенията в Доклада за напредъка не обвързват правно която и да е от държавите. Те имат пожелателен и насърчителен характер. След гласуването обаче настроенията в София и в Скопие бяха различни. У нас се постарахме да не надминаване мярката на добрия тон и да не си позволяваме ненужни публични прояви на триумфализъм. Може би с някои изключения, но и това е в реда на нещата, предвид сложната материя на отношенията ни със Северна Македония. Добре свършената предварително работа няма нужда от биене на тъпани. Или пък от опит да се извлече лична или партийна изгода от добрия резултат в едно дело, което е мисия на всички евродепутати.
За Скопие обаче резултатът бе тежък удар, както на цялостната стратегия всеки въпрос от отношенията с България да бъде подлаган на международни „санкции“ и така да се представя в общественото мнение край Вардар като поредната дипломатическа и политическа победа над „източния съсед“. Имат го този маниер сред управляващите там и не е патент само на една партия, а е кодиран в манталитета и поведението на цели поколения. Щом като „отвън“ са казали, че нещо е така, значи то е така и България е по-добре „да си натиска парцалите“ – това е стратегията. Нали помните, че по време на кампанията за парламентарния вот(май 2024 г.), който ВМРО-ДПМНЕ спечели убедително, лидерът на партията и сегашен премиер Християн Мицкоски обещаваше, че ще убеди „2-3 държави“ да натиснат София и да отпушат европейската интеграция на Северна Македония? Даже се бе изразил далече по-цинично, споменавайки не държави, а „центрове на мощ и сила“.
Каквото и да значи това. Е, сега отново стана ясно, че Съвместната историческа комисия трябва да работи в името на осезаеми резултати, основани на научното дирене и базирани на автентични исторически извори. Впрочем, всеки може да провери каква е препоръката, която окончателно влезе в доклада, и на която ние вече сме дали гласност. Първият министър на външните работи на Република Македония професор Денко Малески написа текст по този повод, в който заяви, че всяка държава пише сама историята си и че ЕС подкрепя България, защото държи на истината. Само каква помия се изля върху човека, България и Брюксел!
Проблемът обаче е отвъд това. Цялата дандания, която се опитаха да вдигнат от Скопие и да я пренесат в европейските институции, дойде като своебразен тест дали ще може да се направи пробив в съдържанието на Втория протокол, който е част от Преговорната рамка. Хич не им харесва записаното в него, не им допадат изискванията към тях и затова правят всичко той да бъде поставен настрана. Не бил част от Договора за добросъседство и приятелство, не бил ратифициран от парламента и нямал задължителна сила за изпълнение. Бил лична проява на тогавашния министър на външните работи на Северна Македония Буяр Османи. Ау, този албанец, който не разбира сложната и деликатна материя на македонската идентичност, която от векове насам… и т.н.
Знайте, че щом в една теза се намеси и етническият елемент, значи нещата са изпуснати.
Османи е основна цел на атаките и критиките на сега управляващите, че е извършил национално предателство с подписването на Втория протокол. Още повече, че е представител на партията на албанците(сега опозиционният Демократичен съюз за интеграция) и критикува действията на властите. От другата страна от атакуващите Втория протокол и искащите да бъде премахнат, стои Лиляна Поповска. Това е по-голямата дъщеря на вече покойния академик Блаже Ристовски, емблематичен пример на антибългарско поведение и в живота, и в науката. Г-жа Поповска беше лидер на съзадената от нея партия ДОМ, депутат в няколко парламента и първата, която се обяви против Втория протокол. Тя внесе в Конституционния съд искане за преценка на неговата – на протокола, законност. В последно време отново обикаля местните телевизии в Скопие, за да поставя въпроса къде спят управляващите, а не вземат спешни мерки и да се откажат от Втория протокол, а чрез него може би и от цялата преговорна конструкция за членство в ЕС.
Да се откажеш като държава от вече подписани договорености с когото и да било, е едно от най-срамните неща в дипломацията.
Сегашните управляващи в Скопие начело с премиера Мицкоски се опитват да правят точно това. Неслучайно председателят на Европейския съвет Антониу Коща на два пъти, единият от които в Скопие, категорично заяви, че вече договореното трябва да се изпълнява. Така че Вторият протокол от юли 2022 г., подписан от тогавашните министри на външните работи на България и на Северна Македония Теодора Генчовска и Буяр Османи, има право на своя живот като документ, чийто клаузи трябва да се спазват. Впрочем, тези дни президентът Илияна Йотова също изрази притеснение, че в Скопие нямат намерение да изпълняват задълженията си по Втория протокол като неизменна част от Преговорната рамка. Това впечатление се е създало у нея от разговора, проведен в София с нейната колега от Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова, която начело на делегация участваше в организираното от Йотова честване на 30-ата годишнина от Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа.
Снимка: Минко Чернев/БТА (ПК)
На целия този фон на истинска битка за спазване на принципите на международното общуване в двустранните ни отношения с Република Северна Македония настрана остана крайно неприятният инцидент с опита за опожаряването на две коли на българското дипломатическо представителство в Скопие. Май не остана българска институция или обществена структура, която да не вземе отношение по този въпрос. Най-вече заради крайното нахалство, с което всеки инцидент с българска институция в Северна Македония или представител на българската общност се посреща там от местните медии и политици. Вижте видеото, заснето от камерите на посолството – посред бял ден пироманът вади бутилката с бензин, залива колите със спокойствието на човек, тръгнал на пазар. И това е така, защото е убеден, че каквото и да се случи, той едва ли ще бъде осъден от обществото и санкциониран от правосъдието. По-скоро ще бъде героизиран, без тези, които стоят зад него да си дават сметка за дипломатическите последствия от неговия акт. Добре че в крайна сметка заканите на някои сдружения от българска страна за двучасова блокада на граничните ни пунктове със Северна Македония бяха овладени. Иначе щяхме да заприличаме на същата провинциална и примитивна маса от хора, която в Северна Македония се радва на всяка проява, унижаваща и обиждаща България и нейните граждани. Но интелигентността липсва в поведението на доста хора и организации и у нас по отношение на Република Северна Македония. И ако оттатък границата са примитиви, и ние ли да се държим като тях? Не мисля.
