Радослав СИМЕОНОВ
62 военнослужещи са погребани в общ гроб, сега там ще има паметна плоча.
Поради ограничителните клаузи на Ньойския договор в годините след края на Първата световна война България няма право да разполага с въздушни войски. Възраждането на българската военна авиация става едва в навечерието на Втората световна война. То е неразривно свързано с името на генерал Васил Бойдев, който през 1937 г. поема поста командващ Въздушните войски и набелязва амбициозен план за тяхното възстановяване. По негова инициатива във Военното на Негово Величество училище е формиран авиаторски взвод, където със статут на наблюдатели постъпват юнкери от 54-ти випуск. Първият пилотски взвод в състав от 15 юнкери е сформиран в училището от възпитаници на 56-и Симеоновски випуск. До пролетта на 1938 г. те преминават през обучителни пилотски курсове, след което са изпратени да усъвършенстват летателната си подготовка в Германия и Полша.
Междувременно по германски образец през 1939 г. е изградено летище Марино поле, известно още в историческата литература и като летище Карлово. То се утвърждава като основно средище на българската изтребителна авиация през годините на Втората световна война.
Летището има стратегическо разположение
в централната част на страната, а освен това се намира в междината, образувана от планинските вериги на Средна гора и Стара планина. Тук е устроена базата на 6-и въздушен полк, за командир на който е назначен дългогодишният авиоинструктор полк. Кръстьо Георгиев. В полка израстват и се формират най-именитите военновъздушни асове като майор Чудомир Топлодолски, капитан Стоян Стоянов, поручиците Димитър Списаревски, Асен Ковачев, Стефан Маринополски, Неделчо Бончев. Първоначално тук на въоръжение са самолетите „Хайнкел-51“ и „Доган“/„Авиа 534“, които далеч не отговарят на стандартите на тогавашната авиация. Но през 1943 г. от Германия са закупени 16 самолета от типа „Месершмит 109-Г2“, с които е сформиран 3-ти изтребителен орляк на полка. Безвъзмездно Германия предоставя на България и около 100 трофейни френски изтребителя от типа „Девоатин“, част от които също се пренасочват към летище Марино поле.
През 1943 г. англо-американската авиация започва периодически да нарушава българското въздушно пространство, предприемайки унищожителни бомбардировки над петролните рафинерии в Плоещ. На 1 август тя нанася масиран удар и по цели на българска територия. Едно ято от 3-т изтребителен отряд, водено от капитан Стоянов, прави своето първо бойно кръщене, сваляйки над Северна България пет американски „летящи крепости“. Така „символичната“ война става реална, още повече че на 14 ноември съюзническата авиация извършва първата си бомбардировка над столицата. С оглед подсигуряването на по-ефикасна защита част от авиотехниката от летище Карлово е пребазирана в Божурище и Враждебна, а карловските летци вземат активно участие във въздушната охрана и отбраната на София.
На 11 юни 1944 г. огромна формация от над 600 бомбардировача и 400 изтребителя от 15-а американска въздушна армия, разположена в Южна Италия, преминава отново през българското въздушно пространство. В последвалите въздушни схватки нашите пилоти успяват да свалят няколко бомбардировача Б-24 „Либърейтър“. Техните успешни действия на този ден се считат като един от непосредствените поводи за превръщането на летище Карлово в прицелна мишена в следващия рейд на съюзническата авиация. Нападението е планирано за тъмната част от денонощието, а негов извършител трябва да бъде английската авиация. Около 2 ч. след полунощ на 12 юни 1944 г. три групи от по 20 бомбардировача, придружавани от изтребители „Лайтнинг“ и „Москито“, атакуват летище Марино поле. По спомените на непосредствени очевидци, за да се получи по-добра видимост,
първоначално са спуснати десетки парашути с мощно осветление
В рамките на около 20 мин са сринати голяма част от летищните сгради, включително авиоремонтната работилница и ГСМ склада, прекъснати са електрическата, телефонната и водопроводната мрежа, напълно унищожени са 8 самолета, а още толкова получават повреди. Набегът на противника се осъществява без оказано противодействие. Единият от двата противовъздушни взвода по това време се намира на учебни стрелби на летище Сарафово, а другият попада под преки въздушни удари. Броят на загиналите военнослужещи е 39, като повечето от тях са запасняци от различни населени места в страната, а ранените са над 70. Осем жертви са дадени и от цивилното население на с. Марино поле.
Нанесените загуби обаче не нарушават боеспособността на българската авиация да противодейства на следващите въздушни нахлувания. На 23 юни карловските летци свалят два противникови бомбардировача, единият от които се разбива при височините „Момини гърди“ в Средна гора (на 2 км южно от с. Отец Паисиево). Вероятно с цел отмъщение съюзническата авиация планира своя следващ удар над летище Марино поле. На 28 юни 1944 г. около 800 тежки бомбардировача, придружени от солидно изтребително прикритие, влитат на широк фронт във въздушното пространство над Балканите (северозападно от линията Прищина–Лесковац–Враца). В района на Враца от основната формация се отделят 150 бомбардировача и вместо към румънска територия те се отправят по направлението Пирдоп–Панагюрище–Карлово. В 9,50 ч. над летище Марино поле започва поредната бомбардировка, при която
са хвърлени над 4000 бомби от различен калибър
Вражеската авиация открива огън с бордовите си картечници по бягащите и търсещите спасение хора. Унищожени и повредени са над 70 самолета, като загиват 23-ма души, повечето от които авиотехници, а ранените са 52. И този път малокалибрената българска противовъздушна отбрана не успява да се намеси ефикасно, тъй като противниковата авиация се намира на недосегаемата височина от 5000 м.
От основната група американски бомбардировачи се отделят около 40 машини, които се опитват да нанесат удари над военната фабрика в Сопот, но бомбопускането им се оказва неточно. Прикриващата 75-мм батарея сега обаче успява да порази един от американските бомбардировачи. Отново загиват цивилни жители – в Сопот и с. Иганово са убити 5 души, а ранените са 10.
При втората съюзническа бомбардировка на 28 юни жертвите са по-малко, но пък пораженията над летищната инфраструктура са изключително големи. През следващите месеци няма повече въздушни удари над летище Марино поле, макар че на два пъти са налице разузнавателни облитания на съюзническата авиация.
Повечето от загиналите по време на бомбардировките 62 военнослужещи са погребани в общ братски гроб в гробището на с. Марино поле. В продължение на осем десетилетия там липсва какъвто и да е бил надгробен символ за съществуването на братската могила. През 2021 г. в Карлово бе учреден Инициативен комитет начело с д-р Татяна Пелева, който си поставя за цел изграждането на мемориален знак и издигането на параклис в памет на загиналите. На 12 юни 2024 г. в с. Марино поле предстои провеждане на церемония по официално откриване и освещаване на паметна плоча с имената на всички загинали по време на бомбардировките – военнослужещи и цивилни.
